Аз съм Росица Димитрова

Дълги години живеех така, както живеят много хора – функционирах. Работех, носех отговорности, справях се. Отстрани всичко изглеждаше нормално.

Само че вътре в мен постепенно се натрупваше необяснимо усещане. Тогава нямах речник за това, което преживявах. Просто знаех, че нещо не е наред, но не можех да кажа какво. Можех да кажа само, че старият начин на живот вече не работеше.

Започнах да търся отговори. Не за да стана специалист, а защото имах нужда да разбера себе си. Дълго време си мислех, че проблемът е в работата, в отношенията, в обстоятелствата. По-късно разбрах, че това, което всъщност ме измъчва, е че съм изгубила връзката със себе си.

Това търсене ме срещна с психологията, медиацията, личностното развитие, работата с вътрешните модели и човешките взаимоотношения. Но най-важният ми учител не бяха книгите. Беше собственият ми живот.

Постепенно започнах да виждам една обща нишка във всичко, през което бях преминала.

Като дете на разведени родители познавам усещането, че понякога възрастните са толкова погълнати от собствената си болка, че не виждат какво преживява детето.

Като родител знам колко трудно е да вземаш решения, когато искаш най-доброто за децата си, а самият ти носиш собствените си страхове и рани.

Като човек, преминал през раздяла, разбрах, че зад гнева, обвиненията и мълчанието често стои болка, а не лоши хора.

А като част от различни екипи видях колко много конфликти не започват от липса на професионализъм, а от липса на истинско чуване и разбиране.

Именно затова отношенията между хората се превърнаха в моя кауза.

Вярвам, че начинът, по който се отнасяме един към друг, променя не само отделния човек, а и семействата, децата, работните екипи и общностите, в които живеем.

Затова днес не работя само за решаване на конкретен конфликт. Работя за възстановяване на доверието, уважението и възможността хората отново да се виждат един друг като хора.

Днес не работя от позицията на човек, който знае всички отговори. Работя от позицията на човек, който познава пътя.

Познавам объркването.
Познавам чувството да се опитваш да бъдеш силен, когато отвътре си изтощен.
Познавам живота, в който непрекъснато решаваш чужди проблеми, докато забравиш собствените си.

И знам, че промяната започва не когато някой ти каже какво да направиш, а когато за първи път видиш истината за себе си достатъчно ясно.

Затова моята работа не е да давам готови решения.

Не вярвам, че някой може да изживее живота вместо друг човек.

Вярвам в нещо друго.

Вярвам, че когато човек бъде чут без осъждане, когато започне да вижда собствените си модели и когато поеме отговорност за избора си, тогава започва истинската промяна.

Не вярвам, че повечето конфликти възникват, защото хората са лоши. Вярвам, че много по-често възникват, защото носят различни истории, различни страхове и различни начини да се предпазят от болка. Когато това остане нечуто, се появява дистанция. А когато бъде видяно и разбрано, започва възможността за истински разговор.

Любопитството към човека отсреща според мен е много по-силно от желанието да бъдем прави. Именно то отваря възможността за истинска среща между хората.

Днес тази работа има различни форми – медиация, индивидуални консултации и обучения.

Независимо от формата, целта остава една и съща – да създаде пространство за яснота.

Не обещавам лесни решения.
Не обещавам бързи резултати.

Обещавам присъствие, уважение и честен процес.

Защото вярвам, че яснота, веднъж видяна, вече не може да бъде забравена. Тя се превръща във вътрешен компас.

Ако, докато четяхте тези редове, разпознахте нещо от себе си, вероятно сме на една и съща честота.

Ще се радвам да извървим част от този път заедно.

С уважение,
Росица П. Димитрова
Сертифициран медиатор, консултант и обучител