Скъпи читателю,
Ако и ти си човек като мен, вероятно се чувстваш на кръстопът и търсиш отговори на своите въпроси. Може би наскоро си бил изоставен и не разбираш как така връзката ти е приключила. Как си стигнал дотук? Как си допуснал да изпаднеш в тази нелепа ситуация?
Може би от самото начало си предусещал, че нещо не е както трябва. Спомняш си мислите, които си гонел, защото не си искал да повярваш. Спомняш си предчувствията, които си отхвърлял, защото не си могъл да се довериш на себе си — тогава не си знаел, че е възможно да си прав.
Ние, родените през 70-те години и преди, не сме били възпитавани да развиваме емоционална интелигентност. Тези понятия се появиха едва напоследък. Преди сме били просто „добри или лоши“, „учени или прости“, „работливи или мързеливи“. Днес сме „емпати и нарцисисти“ — модерни етикети, които всички използват, а информацията често е изкривена. Вече имаме избор, но какво ще изберем, зависи от мъдростта, която сме натрупали, и от това доколко пазим връзка с първоначалното си Аз — онази наша версия, която би била най-полезна за нас и за света, ако беше развита както трябва.
Всеки човек има право да съществува. Ако е тук сред нас, значи заслужава да бъде видян и чут. Но това не ни го казват — така сме програмирани. Добрата новина е, че ако усещаме, че този живот не е това, което искаме и заслужаваме, можем сами да си помогнем като „пренапишем“ собствената си програма.
В училище са ни учили, че невроните не се възстановяват. Сега знаем, че това не е така — и в това има надежда. Това, че някой постоянно твърди нещо, не означава, че трябва да му вярваш, ако то не е в съзвучие с теб самия.
Пиша към хората, изпълнени със съмнения – към онези, които се чувстват в порочен кръг, но вярват, че има изход. Ако си като мен, просто ще ти трябва малко подсказване; останалото го знаеш сам. Надявам се тук да намериш онази искра, от която се нуждаеш.
Ще споделям колкото знам и колкото съм научила.
С много любов,
Роси
